Пак се събудих в кървавия сън
Стоиш до мен и ме държиш за ръка
Опитвам се да избягам, но само на ум

Тя усети първата капка дъжд още преди пет часа, точно в момента, в който слънцето някак тъжно пристъпяше зад хълма, предвещавайки мрака, който вече нетърпеливо се приготвяше да погълне града. Сега дъждът безмилостно плющеше земята, сякаш...

Отпуснати крайници раждат емоция
А злобата така лесно избухва в страст
Изкристализира във всяко блудно съзнание

Каменист път.. и аз по средата..
Вцепенена..
Празна..